Български пощи, доза търпение и 53 лева

Това е една история, която решихме да ви разкажем сега, защото вече има какво добро да кажем по случая. Иначе историята започна преди няколко месеца, ако не се лъжем някъде ноември 2009 г. Тогава решихме да изпратим пратка до САЩ, като използваме услугите на Български пощи.
Пуснахме книгата Новите правила в маркетинга и в ПР до Дейвид Миърман Скот, за да си я има на български език. Заплатихме за услуга с всички екстри – проследяване на пратката, обратни разписки, абе всички чудесии, предлагани от нашите пощи. И, разбира се, започнахме да следим пратката, но не си представяйте нещо вълнуващо. Набираш един код в сайта на пощите и там разбираш кога пратката е “сложена в торбата” и кога е напуснала пределите на България. И до там успяхме да проследим. След това някак не виждахме какво става с книгата, а и Дейвид ни уведоми, че не я е получил.
Изчакахме 14 дни и отидохме в пощите. Оказа се, че има проблем, но не както си мислехме, че е в родните пощи, а от американска страна. И оттам се започна “голямата” кореспонденция. Поискахме рекламация, попълнихме съответните документи и зачакахме. Толкова чакахме, че почти забравихме, докато един ден не дойде писмо в офиса. Уважават ни! Приемат рекламацията и най-хубавото е, че ще платят американците. Ей такова нещо не бяхме очаквали. :)
Оказа се, че от няколко месеца (засягащи периода на нашата “драма”) е влязла в сила нова международна конвенция за пощенски пратки, рекламации и други щуротии, която защитаваше нашите права. Ние сме първите, които ще получат обещетение въз основа на новата конвеция. Е, няма какво лошо да кажем.
Трябваше само да изпратим писмо/декларация, че не сме получили обратно пратката и не сме били обезщетени по тази рекламация. Важно беше обаче ние да спазваме 15 дневни срокове и разни други изисквания, но все пак пощите работят.
Силно впечатление ни направи отношението на служителите в пощенските клонове, когато видят, че изпращаш писмо до главното управление на Български пощи и по-специално адресирано до Вътрешен контрол (това е отделът, с който си комуникирахме и се погрижи за нашата рекламация). Изглежда писмото до Вътрешен контрол респектира служителите и се стараят малко повече, че и проявяват любезност. :) Даже имаха въпроси от рода на: “Ама вие нас ли ще ни проверявате?”, “Да не би да сме допуснали грешка?”. Хора, Вътрешен контрол към Български пощи върши чудеса.
Хайде, оставяме ви, че ще ходим до 7-и клон да си вземем обезщетението от 53 лв. (29 лв. за книгата и 24 лв. за разходите по изпращането) ;)


Първия Български Бутон за споделяне

→ Напиши отговор