, , . .
, , , .
, , , . , .
, .
, , . - , , . , , , . , . , .
, , , .
“” , .
, , – , , .. , 10 ( ) . - “ ”, “”, “ ”, “ ”, “” .
, , , 10 . , , .
, , , .


→ 8 “ ”

  1. Права си, Деси,

    жалкото беше, че на една от презентациите за ПР Събитие, която бе изключително интересна и добре подготвена – представителят на агенцията през цялото време бе седнал и поне отстрани изглеждаше, че е вглъбен повече в себе си, отколкото в това да накара публиката и журито да “оцени” събитието.

    Неприятно впечатление направи и отсъствието на половината от представителите на журито, както и малкото въпроси, които те задаваха.

    Като цяло обаче

    Откритото представяне на номинираните проекти ми хареса, даде ми идеи как някои събития могат да се случат още по-успешно и ме кара да вярвам, че има мисъл, усет и идейност в българските ПР специалисти и събитийни мениджъри.

  2. Относно последната мисъл на Деси: презентационните умения уж се преподават (поне в СУ), но това нещо не се развива и си оставаме само с добрите пожелания и “това не се прави така”. За българския език в същото това обучение – no comment. Но го има и другия момент – приемният изпит е български език и литература на първо място и след това – журналистика… при това трябва да имаш над 4, за да те допуснат до журналистиката. Остава въпросът – след като излизат толкова хора от тази специалност, които не могат да използват правилно майчиния си език, как са влезнали? Но това е друга тема… много обширна.
    Засега ни остава да гледаме и да се чудим да плачем ли, да се смеем ли…

  3. Хубаво е, че има коментари. ? аз бързам да се съглася със Стоян. Винаги съм се чудила защо ПР агенциите не изпращат своите служители. Това открито представяне е прекалено полезно по няколко причини:
    Първо – виждаш какво правят другите
    Второ – виждаш как го правят
    Трето – научаваш какво да не правиш
    Четвърто – генерира идеи за бъдещата работа.
    Сигурно има и още. Но стига от мен вече.

  4. [...] представянията в PR приз Деси и Боби много добре са го казали – споделям мнението им. [...]

  5. Деси,
    съгласна съм напълно с теб. Съгласна съм и със Стоян. Не успях да остана през цялото време, но колеги, за които имах много позитивно мнение и отзвук като лектори не ги видях на презентациите им именно в тази им светлина.

    Според мен конкурсът, като всеки конкурс, си има слабостите. Но и – катов всеки конкурс – има смисъл. Затова и участваме. ?маме планове и за догодина :) Е, да стискаме палци и да спечелим утре вечер, макар да сме в конкуренцията на силни кампании и фирми.

  6. Eто и едно много интересно проучване на на професор Суелър от Университета в Нов Южен Уелс, Австралия, публикувано на сайта NovaVizia.com от Тодор Христов.

    Мисля си, че точно това бе и проблем на повечето презентатори по време на Откритото представяне на ПР кампаниите за PR Приз 2007.

    Съгласно проф. Суелър (а и не само той, а и голям брой други експерти в тази област), “когато се прави презентация пред аудитория с помощта на PowerPoint, няма да е ефективно да се изговарят същите думи, които са изписани на екрана, защото по този начин мозъците на слушателите се натоварват прекалено много и те намаляват способността си да разбират какво им се презентира. По-ефективната тактика е на екрана да се показва едно, а да се изговаря друго.”

    Напълно съгласен съм с написаното!

    Може да прочетете цялата статия на:
    http://www.novavizia.com/807.html

  7. Наистина има много хора в този “занаят”, който си мислят, че използвайки чуждици ще блеснат в невиждана светлина за околните …. горките колко се заблуждават. Вярно е същи така, че ПР-ът има като правило англо-говорящи корени и някой от разговорите между ПР практици са изпълнени с тези “професионални” думички като “департамент”, “лонч”, “импакт”, “бренд”, “ивент”, “таргет” и много други, но когато презентираш своя труд пред свой български колеги и борейки се за ПР приз 2007 в България мисля, че е малко нередно и леко казано излишно.

    А тези факти от изледването на професор Суелър от Университета в Нов Южен Уелс, Австралия би трябвало да са известни на всеки минал през елементарно ПР образование, но тук вече се сблъскваме с друг казус, колко от работещите като ПР практици имат някакво, дори елементарно или основно ПР образование

  8. Приятно изненадана останах, че ПР-специалисти са против лонча, ивента и таргета. Да не говорим за безумното “Ще семплирате децата”, с което една пр-ка се опитваше да обясни на промоутъри как ще протече представянето на продукта.
    Поздравления на всички, спечелили награди.