Наистина сме шампиони

Лято е. Както се пееше в една песен “замирисва на море”. Но преди да разкажа и аз мислите си за най-коментираната катастрофа напоследък, трябва да споделя малко предистория. 15 години от моя живот минаха на ледената пързалка. Тренирах фигурно пързаляне в годините, в които да помислиш, че някои българин може да спечели титла от каквото и да било първенство, освен републиканско, бе равносилно на научна фантастика. Така че победите на Албена и Максим изживях като мои победи – плаках от радост, че доживях да видя българи на подиума.
Освен всичко друго имах шанса лично да се запозная с тях и затова катастрофата и всичката помия изписана и казана в публичното пространство приемам наистина лично.
И ето какво бих искала да споделя:
- Искрените ми съболезнования към семейството на загиналото момче.
- Моля се момичете да има късмета да се оправи

Наред със съпричастността към мъката на тези семейства, искам да кажа, че не оправдавам шофирането с висока скорост и след употреба на алкохол. Затова няма прошка и мисля, че самият Максим никога няма да може сам да си прости за стореното.
Но нека излезем от рамките на личното и се замислим в каква абсурдна държава живеем.
Основните опасения на обществото са, че виновният няма да получи наказанието, което му се полага от закона. Защо това е така? Еми защото толкова виновни не получиха никакво наказание, че човек започва да си мисли, че трябва да бъде невинен, за да получи наказание. У нас няма вяра и доверие в правосъдието и това е една от основните причини са много от приказките около катастрофата.
Но другата, по-страшната за мен е криворазбраната ни цивилизация. Дори и днес, след толкова говорене и кампании, да караш бързо (рисково и опасно) е геройство. Всеки е чувал изречения от рода на “Много бавно караш, аз за 3 часа стигам до морето”. И така част от приеманото в обществото поведението е това на този, които може да кара бързо и “не му пука”. По форумите толкова хора твърдят, че не карат пили, че започвам да се чудя къде са тези хора. Всеки от нас е излизал с приятели на вечерят пийвате си и после по колите към дома. Да кажеш на някои “Пил си, опасно е, не се качвай в колата” не е най-нормалната реакция у нас. Защото ние се месим в живота на другите, но не и в такива моменти.
С всички тези мисли не искам да оправдавам Максим. Не мога и да скрия колко ми е мъчно, че един такъв талант почерни собственото си бъдеще, бъдещето на хората около него, имиджа на нашата държава ако щете дори.
Но ако с най-тежката присъда спрямо Максим можем да сложим край на войната по нашите пътища, съм склонна да приема призивите за най-тежката присъда. Всички знаем, че дори и Максим да я получи, ситуацията по пътищата няма да се промени. Важно е той да получи един справедлив процес, но това няма да бъде края на собственото ни безхаберие по пътищата.
Трябва да ни стане ясно, че всеки зад волона носи отговорност за себе си, за хората, които вози, и за всички по пътищата. А това не става с една присъда. Това става с отговорно поведение по пътищата. И не на последно място с органи на реда, които следят и наказват тези, които не спазват законите.
Защото докато има безнаказаност или по точно избирателна наказаност, нищо няма да се промени. А там на улицата или в колата са нашите деца.
Аз лично искам те да бъдат живи и здрави и да растат в една страна, в която няма дискусии затова дали един нарушител, пък било той и най-добрият фигурист в света, ще получи наказание за причинена от него катастрофа.
Иначе казано накратко има катастрофа, има виновен, има закон, а в него няма алинея как се съди известна личност.
Проблемът е, че ние не вярваме в правосъдието – и с пълно основание – и се съмняваме, че органите, които с нашите пари пазят нашия живот, ще бъдат обективни и безпристрастни в това дело.
Докато пишех този коментар, след лятната си отпуска, чух новината за двойно убийство заради една торба с боклук!!!!
Няма какво повече да кажа. Това е страната на абсурдите и не мога да разбера, как при наличието на толкова нормални хора, можем да се докараме дотук.
Но затова сме си виновни самите ние.


Първия Български Бутон за споделяне

→ Напиши отговор