Целувка за лека нощ

Не знам дали сте ходили в дом за деца.
Лично аз никога няма да забравя първия път. Заведоха ни от гимназията и после дълго време очите на тези деца бяха в съзнанието ми. Не можех да си представя каква жена може да остави детето си. Не можех и да си представя какво е да живееш без да има на кого да кажеш мамо. Няма да е пресилено ако кажа, че този спомен е жив още у мен и оново свиване на сърцето се усеща. Още по-силно в моменти като повода за този пост – премиерата на филма “Целувка за лека нощ на всеотдайния екип на аз-детето.
След края на филма едно момиче от този “извънземен” (в онзи завистлив смисъл на думата, защото наистина им завиждам за енергията да вършат добрини) ме попита: Хареса ли ти филма? Преди да отговоря се замислих. Но не защото не знаех какво да кажа, а защото в гонитба на някакви недостижими химери (за работата говоря) не можах веднага да си спомня дали моите деца получават своята целувка за лека нощ…
Поздравих екипа и се втурнах към дома. За съжаление децата ми бяха заспали и аз им дадох по една малко закъсняла целувка за лека нощ.
Наистина се радвам, че някои говори открито за тези деца. Но много по бих се радвала, ако някой ден тази тема спре да тормози душите ни, защото няма деца в домове.
И това, което ми се иска да изкрещя е: Да спрем да обвиняваме държавата. Тя всъщност се грижи колкото може за децата. Да държавата трябва да улесни процедурите за осиновяване, да тя трябва да подобри условията за живот на тези деца, да тя трябва….
Но някъде сред всичките тези трябва е и отговорността на всеки един от нас. Как създаваме децата си, как ги възпитаваме, какви човеци ги правим.
Колкото и странно да звучи, и участниците във филма го казаха, да осиновиш и да си осиновен, не е публично прието у нас.
Така че от все сърце пожелавам на аз-детето успех по трънливия път към промяната. Обещавам, че ще помагаме, най-малкото с това да обичаме децата си и да ги възпитаме така, че когато те пораснат цифрата 8600 да бъде за сбъднати мечти, а не за деца в домове.
Ако имате дете, не забравяйте да го целунете за лека нощ!
8600 деца очакват също своята целувка и се надявам чакането да не е дълго.
От името на ройкаджийките (както ни нарече един приятел блогър) ви приканваме да гледате филма, да говорите за него, да напомянате на себе си и тези около вас, че светът може да стане по-добър, ако всеки направи своето малко добро днес, и утре и всеки ден и така до края.


Първия Български Бутон за споделяне

→ Един коментар на “Целувка за лека нощ”

  1. благодаря, Деси! :)

→ Напиши отговор