но да се върнем на нашия герой…….събудил се малко преди залез слънце…
Преди да залезе, обаче, слънцето го бе изгорило така силно …, че срещата в седем била почти пред провал!
със старите съученици за някаква годишнина от бала. ? понеже било май (топличко), той решил да се изтупа с белия си ленен панталон и тарикатската бяла риза, която…
… Но ето , че след априлсо-майския купон в бомбоубежището, още махмурлия макар и на 3 алказалцера, нашенеца се добрал някакси до цъфналото дръвче за следобедна дрямка….
където за негово приятно учудване-го очаквало момичето на сърцето му!двамата се прегърнали в силна и страстна прегръдка и заспали блаженно под пролетния полъх на дървото и песента на чучулигите!
…и като се събудил,видял че до него не лежи момичето на мечтите му, бил употребен и захвърлен, както се случва в днешните модерни приказки… ? си казал:
- Тази приказка стана много дълга, мисля че е време ?во да и сложи края…
Sabudil se i se usmihnal. Pred ochite mu izpluvala strsastnata scena s momicheto.
Usetil otnovo dlanite i varhu sebe si, i se vslushal v dalbokija i glas. Pochuvstval se kato v videoklip na sobstvenite si vazpriatia
След като се събудил нашият човек от прокрадвашите се лъчи на изгряващото слънце и силният мирис на пръшеца , който се носел от току що цъфналото дръвче , станал поизтупал се от полепналата тревичка по него и се запътил към най-близката кръчма.Влизайки в кръчмата нашият човек помолил за чаша вода…барманът извадил пистолета и гръмнал два пъти в тавана.Нашият човек му благодарил …обърнал се и излязъл…В края на приказката се пита …Защо нашият човек благодарил на бармана?…Успех фитнес маняци!
?махме идея да ви кажем нашия вариант за край на майската история, но изглежда, че тя пое по собствен път… А и ни стана интересно, защо ли бараманът е гърмял във въздуха и с какво е предизвикал благодарността на НАШ?Я човек.
Ми освен да продължим да творим майски историйки, а края да оставим евентуално за утре. Така и така днес не е последния работен ден.
След като спрял да хълца (от гърмежа) на бармана, нашият човек решил, че може спокойно и пре-спокойо да си продължи дрямката под майски разцъфналото дърво и да помечтае за вечността, безкрайността, Живота или просто за онази засмяна девойка, която по-скоро му напомня за страстното лято, вместо за спокойния майски ден.
След като помечтал дремейки под разцъфналото майско дърво нашият човек се сетил че не получил исканата чаша вода от бармана въпреки че успял да му помогне за проблема който имал…, но това не решавало проблемът със жаждата и затова решил отново да се върне в бара.След петнайсетина минути вече седял на масата до вратата на бара и си поръчал чаша чай от бармана (като тайничко се надявал този път бармана да не изкара някоя пушка…за да утоли жаждата му …отново по нестандартен начин).Въздъхнал спокойно след като видял приближаващият се барман с чаша чай в ръка.След като се наслаждавал със затворени очи на аромата от мента който се носел от чашата с чай решил да отпие първата глътка.След като отворил очи и тъкмо да отпие първата глътка видял неканен гост ,а именно една муха в чая.Нашият човек извикал бармана и му казал “?ма една муха в моя чай!”
Барманът отговорил: “Ще ви донеса нова чаша чай.” След няколко минути, нашият човек извиква”Това е една и съща чаша чай!” Как е могъл да знае че е така?….
Но изведнъж нашият човек си казал “Какво пък, това е само една муха, и така да е как ароматно мирише този чай”, и отпил наслаждавайки се на момента спокойствие, докато в този момент някой влязъл в бара…
Но бармът продължавала до го гложди мисълта как клиентът му е познал че той само е изхвърлил мухата и му е занесъл същата чаша чай.Приближавайки се към нашият човек малко гузен , но вече с новата чаша чай той го попитал:
“-Виж сега заведението те черпи с тази чаша чай ,но искам да ми кажеш как позна че чашата е със съшият чай!
-Много просто Уотсън!В чая бях сложил захар.”
В този момент някой потупа барманът по рамото …беше човекът който току що бе влязъл в бара…
…за да разбули загадката, че чаят всъщност не беше ментов, а зелен китайски чай, като във всяка китайска загадка.Мухата не беше муха, а майски бръмбар като във всяка майска история, май, имаше по майски цъфнало дърво, като в картина на Ван гог, без майтап. А девойката беше като повяхнала майска роза от дългото чакане да свърши приказката, която започване, уж на шега :”?мало едно време през май…”
05/10/2010 | 
Едно цъфнало дръвче.
На клоните му била кацнала едва чучулига.
и туиткала ли туиткала…
Която с чудният си глас омайвала всичко в околността.
Под дръвчето обаче…………
Песента и била толкова красива, че слънцето не спирало да се усмихва.
?зведнъж песента беше прекъсната от странен звук в далечината……
Заслушани в песента и, облаците плачели с едри сълзи.
Сълзи на пролетно щастие, които топлата земя похлъщала за разхлада и аромат.
А слънцето се усмихвало под тях и небето … цветно е!
Под дървото седнал млад човек да почине и се наслади на прекрасният пролетен пейзаж около него
Затворил очи,поел дълбоко въздух и се усмихнал..
… усмихнал се, защото усетил блаженството от това да си безгрижен и да не мислиш за нищо друго, освен за…
… момичето, с което имал среща същата вечер в седем и трябвало да реши ъкде точно да я заведе след това. Може би при същото това дръвче и чучулигата?
Момичето имало засмени очи и тъжна усмивка…
Мислейки за прекрасната майска нощ, която го очаквала той задрямал.. събудил се малко преди залез слънце..
А на другия край на света, по същото време, среднощната тъма се разкъсала и се показала красива, ярка звезда.
Това била прочутата майска звезда, която озарявала небосклона…
…Но да се върнем на поляната..
? аз погледнах тази звезда и си припомних …
но да се върнем на нашия герой…….събудил се малко преди залез слънце…
Преди да залезе, обаче, слънцето го бе изгорило така силно …, че срещата в седем била почти пред провал!
пу, да се е.а в акъла, сега какво ще правя? – помислил си нашият прегорял герой…
… и се сетил че в 10 има среща с друга много по хубава мацка….
но това не променяло факта, че изглеждал като пилешка кълка от КФЦ…
но си казал по – добре о КФЦ отколкото от някое долнопробно капанче за бързо хранене
прибрал се, накиснал се в кисело мляко (по стара рецепта на дядо му – великия обзорски гларус Жорко) и решил да се отправя към мпстото на срещата…
…а срещата била в центъра, до фонтана.
със старите съученици за някаква годишнина от бала. ? понеже било май (топличко), той решил да се изтупа с белия си ленен панталон и тарикатската бяла риза, която…
…твърде ярко контрастирала с червеното му лице, но била от новия МОЛ ъф Чепръчанци и била фйешън
Взел я на промоция с фейшън сандали…
…в това време прочутата майска звесда на другия край на света била свалена поради нисък рейтинг и се превърнала в обикновенна падаща звезда…
която звезда прекосявайки целия свят паднала в двора на човечеца и той си направил бомбообежище…
бомбоубежище, в което завел своята любима и…….
… тя си помислила: “Все по-априлска става тази майска история!”
А цъфналото дръвче от началото на нашата история си стояло там – сам-самичко – и чакало някой да се сети пак за него…
… Но ето , че след априлсо-майския купон в бомбоубежището, още махмурлия макар и на 3 алказалцера, нашенеца се добрал някакси до цъфналото дръвче за следобедна дрямка….
където за негово приятно учудване-го очаквало момичето на сърцето му!двамата се прегърнали в силна и страстна прегръдка и заспали блаженно под пролетния полъх на дървото и песента на чучулигите!
…и като се събудил,видял че до него не лежи момичето на мечтите му, бил употребен и захвърлен, както се случва в днешните модерни приказки… ? си казал:
- Тази приказка стана много дълга, мисля че е време ?во да и сложи края…
хахахах, края е наи-добър!!!!
Но, после се сетил, че истински красивите неща са безкрайните…
Sabudil se i se usmihnal. Pred ochite mu izpluvala strsastnata scena s momicheto.
Usetil otnovo dlanite i varhu sebe si, i se vslushal v dalbokija i glas. Pochuvstval se kato v videoklip na sobstvenite si vazpriatia
След като се събудил нашият човек от прокрадвашите се лъчи на изгряващото слънце и силният мирис на пръшеца , който се носел от току що цъфналото дръвче , станал поизтупал се от полепналата тревичка по него и се запътил към най-близката кръчма.Влизайки в кръчмата нашият човек помолил за чаша вода…барманът извадил пистолета и гръмнал два пъти в тавана.Нашият човек му благодарил …обърнал се и излязъл…В края на приказката се пита …Защо нашият човек благодарил на бармана?…Успех фитнес маняци!
?махме идея да ви кажем нашия вариант за край на майската история, но изглежда, че тя пое по собствен път… А и ни стана интересно, защо ли бараманът е гърмял във въздуха и с какво е предизвикал благодарността на НАШ?Я човек.
Ми освен да продължим да творим майски историйки, а края да оставим евентуално за утре. Така и така днес не е последния работен ден.
След като спрял да хълца (от гърмежа) на бармана, нашият човек решил, че може спокойно и пре-спокойо да си продължи дрямката под майски разцъфналото дърво и да помечтае за вечността, безкрайността, Живота или просто за онази засмяна девойка, която по-скоро му напомня за страстното лято, вместо за спокойния майски ден.
След като помечтал дремейки под разцъфналото майско дърво нашият човек се сетил че не получил исканата чаша вода от бармана въпреки че успял да му помогне за проблема който имал…, но това не решавало проблемът със жаждата и затова решил отново да се върне в бара.След петнайсетина минути вече седял на масата до вратата на бара и си поръчал чаша чай от бармана (като тайничко се надявал този път бармана да не изкара някоя пушка…за да утоли жаждата му …отново по нестандартен начин).Въздъхнал спокойно след като видял приближаващият се барман с чаша чай в ръка.След като се наслаждавал със затворени очи на аромата от мента който се носел от чашата с чай решил да отпие първата глътка.След като отворил очи и тъкмо да отпие първата глътка видял неканен гост ,а именно една муха в чая.Нашият човек извикал бармана и му казал “?ма една муха в моя чай!”
Барманът отговорил: “Ще ви донеса нова чаша чай.” След няколко минути, нашият човек извиква”Това е една и съща чаша чай!” Как е могъл да знае че е така?….
Той Донесъл нова чаша, но не и нов чай
Но изведнъж нашият човек си казал “Какво пък, това е само една муха, и така да е как ароматно мирише този чай”, и отпил наслаждавайки се на момента спокойствие, докато в този момент някой влязъл в бара…
Но бармът продължавала до го гложди мисълта как клиентът му е познал че той само е изхвърлил мухата и му е занесъл същата чаша чай.Приближавайки се към нашият човек малко гузен , но вече с новата чаша чай той го попитал:
“-Виж сега заведението те черпи с тази чаша чай ,но искам да ми кажеш как позна че чашата е със съшият чай!
-Много просто Уотсън!В чая бях сложил захар.”
В този момент някой потупа барманът по рамото …беше човекът който току що бе влязъл в бара…
…за да разбули загадката, че чаят всъщност не беше ментов, а зелен китайски чай, като във всяка китайска загадка.Мухата не беше муха, а майски бръмбар като във всяка майска история, май, имаше по майски цъфнало дърво, като в картина на Ван гог, без майтап. А девойката беше като повяхнала майска роза от дългото чакане да свърши приказката, която започване, уж на шега :”?мало едно време през май…”