– 21

. .

5 , .

2 –

, , .

– ,

3 . , .

!


→ 3 “ – 21”

  1. Georgi

    историята на мистериозното убийство на Портиера с карфица.
    разследването се води вече години и единствената хипотеза която е все още прикрита от властите и принципно недействителна е следната.
    една вечер в имението Ривърдейл,обширно имение с огромно езеро,за което се носят легенди,че има митични същества(русалки и т.н) и в една тъмна нощ една от тези русалки който никой не беше виждал , и никой не знаеше че се превръщат в хора вечер,в свободното си време решила да излезе в света на истинските хора… вървяла веселяла се, но когато решила да се прибере в езерото иконома Уилям я видял и разбрал тайната й ( коята била много строго пазена години наред,и наказанието за нея било смърт) тя нямала избор и убила Уилям с кърфицата с която крепяла големите дрехи върху себе си. в същата тази вечер, в имението имало влизане с взлом от шайка бандити който по своему се пръснали в голямото имение, и един от тях намерил трупа на Уилям, опитал се да го спаси, но в същия момент полицията влязла и го хванала в крачка. приятелите му не можали да го защитят , понеже били пръснати из къщата….

    всичко остава голяма загадка и до днес!!!!
    Ваш Хорейшио ;)

  2. Портиерът рязко контрастираше с обстановката.

    Косата му беше побеляла, но това изглеждаше аристократично.
    Тъмният елегантен костюм му седеше като излят, ризата бе толкова бяла, че имаше синкав оттенък, а обувките му бяха лъснати до блясък. Не изглеждаше уморен или изплашен, въпреки че само преди час бе открил мъртва проститутка в една от стаите на хотел, за който дори една звезда би била твърде висока категория.

    Тялото лежеше точно под прозореца и бледата светлина на утрото осветяваше красиво и все още непохабено лице. Късата тъмна коса придаваше на овала на лицето й нещо френско. Кичурите прикриваха дупката в слепоочието. На ревера на блузата бе забодена брошка с формата на шивашка карфица. Не знам какъв точно беше камъкът, който й служеше за глава, но вероятно струваше поне три мои заплати в Управлението. На китката и имаше бенка с формата на полумесец. В стаята нямаше следи от борба.
    - Как точно стана всичко? – попитах портиера. Поведох го обратно към жалкия тезгях в предверието, който носеше гордото име „Рецепция”
    - Вече ви разказах. Смяната ми приключва в 6 сутринта, минах да огледам стаите както обикновено…
    Побутнах го да седне на един от столовете до пластмасовата маса във фоайето.
    - Винаги ли оглеждате стаите след край на дежурство?

    Портиерът ме изгледа обидено.
    - Това, че в момента съм тук заради кризата, не значи, че винаги съм работил в такива… хм – условия. Кризата ще свърши, но професионалните умения се пазят цял живот.
    Кимнах с разбиране. Нещо във вратовръзката му ме притесняваше. Цвета? Формата? Шарката на райета? Не можех да преценя. Вратата рязко се отвори и през нея нахлу група подпийнали рибари – персоналът на риболовна фирма „Русалка”. На въпросителния ми поглед портиерът изсумтя презрително.
    - Това е най-неблагодарната шайка боклуци, които някога сте виждали. Жана беше винаги в готовност за тях, дори в свободното си време. Нима нямат никакво уважение към смъртта й?
    Погледнах го, но той беше твърде ядосан от поведението на рибарите, за да обърне внимание на грешката си – как биха могли да знаят за станалото, ако едва сега се прибираха, а той бе открил тялото преди час? Кимнах съчувствено.
    - Кога видяхте Жана за последен път? Жива?
    - Вчера при края на дежурството си – гласът му се промени, а и острите черти на лицето му омекнаха – приключила беше с работата и се прибираше да спи.
    - А вчера вечерта когато сте застъпвали?

    Той поклати глава отрицателно.
    - Не, но в това няма нищо необичайно. По това време тя често е вече с клиент…
    - Допускате ли, че може да е някой от тях? – махнах неопределено по посока на рибарите, които трополяха из мизерните стаички на хотела.
    - Като нищо. Мотивите им може да са много – от ревност или обикновена свада за пари, до груба проява на животински инстинкти.

    Сержантът се приближи до нас и остави пред всеки ни пластмасова чашка с кафе от автомата на ъгъла на улицата. Слънцето се издигаше все по-високо и летният ден обещаваше да е прекрасен, поне за летовниците, които стигаха до дупки като тази в покрайнините на града само по изключение. Лъчите пробиваха дори през мръсните прозорци и безмилостно изкарваха на показ праха по протрития килим, излинелият цвят на тапетите и пукнатините по всичко, което би могло да не напука. Осветиха и вратовръзката на портиера и сега разбрах какво ме притеснява – малко под перфектно оформения възел, точно една под друга имаше две малки дупчици. Вероятно съвсем доскоро на това място е имало забодена игла, която вече не беше на мястото си. Профилът на лицето се променяше от светлината и в очертанията му се появи нещо познато. Нещо, което придаваше на лицето му френско излъчване.

    Покашлях се. Не е лесно да съобщиш на някой, че вече е заподозрян в убийство.
    Портиерът протегна ръка към чашката с кафе. Ръкавът на ослепително бялата риза се вдигна нагоре и тогава, между основата на палеца и китката видях бенка с формата на полумесец. ?зкашлях се отново – два пъти и видях, че сержантът разпозна кодирания знак – приближи се небрежно към нас и бръкна в джоба си, да извади белезниците.

  3. vihra

    Радваме се, че задачите на Едуард де Боно са провокирали креативното ви мислене. ?сториите са супер.